Архив: Новини

ЦСРИ на деца в неравностойно положение отвори вратите си за малки и големи

В деня, в който Конвенцията за правата на детето на ООН навърши 30 години, ЦСРИ на деца в неравностойно положение към Фондация „Владиславово“ отвори вратите си за малки и големи. Гости на центъра бяха ученици и учители от основните и средни училища в района, родители и близки на деца ползвали социалната услуга, медицински специалисти от ДКЦ 5 „Света Екатерина“, колеги и партньори.


Всички посетители в „Деня на отворените врати“, бяха запознати със социалните услуги за деца, които се предоставят в центъра, с постигнатите резултати и бъдещите планове на екипа от специалисти. Децата с удоволствие се включиха в груповите тренинги и арт терапевтичните занимания, организирани специално за тях. Изложбата от техните творби ще продължи да радва пациентите на ДКЦ 5, а наградите за всички малки художници бяха вкусни и шоколадови.
Конвенцията за правата на детето се стреми да гарантира правата на децата по целия свят. Тя е мотивирала Европейския съюз и страните членки да приемат законодателни мерки, политики и практики за закрила на всички деца, независимо от тяхната националност и статут. Международната Конвенция за правата на детето е ратифицирана от Великото народно събрание на Република България през 1991 г. и става част от вътрешното законодателство на страната.

ЦОП „По-добро бъдеще” отбеляза 30 годишнината от приемане на Конвенцията за правата на детето

На 20.11.2019г. тридесет години след приемането на Конвенцията за правата на детето, Център за обществена подкрепа „По-добро бъдеще” към Фондация „Владиславово” отвори врати, за да стане част от отбелязването му.

На този ден в центъра партньори, приятели, представители на институции, деца и родители споделиха за пореден път взаимната си подкрепа и готовност за отдаване на знания, опит и сърце в името на общата кауза- защита правата и интересите на децата.

Гости бяха представители на Община Варна, Д”СП” – ОЗД Варна, СУ „П.К. Яворов”, „Център за обществена подкрепа” и „Център за социална рехабилитация и интеграция“ – Община Аксаково, здравни медиатори, деца и родители.

Най-значимо в този ден бе присъствието на децата. Ученици и педагози от СУ „П.К. Яворов” подариха на екипа най-хубавия дар – своята готовност, интерес, разбиране и съпричастност към общата кауза. Младите хора споделиха горещите теми от своя дневен ред, свързани с рисковете и предизвикателствата пред тях и пожелаха да научат повече за естеството на социалната услуга. Екипът на центъра подари адаптиран вариант за деца на Конвенцията за правата на детето.

Фондация „Владиславово” получи поздравителен адрес от г-н Коста Базитов – Заместник – кмета на Община Варна с благодарност за изключително ползотворното партньорство.
Екипът на Център за обществена подкрепа „По-добро бъдеще” към Фондация „Владиславово” благодари за топлите думи, ползотворното сътрудничество и подкрепа от всички институции, партньори, учебни заведения, колеги от неправителствения сектор и приятели, че споделиха този ден с нас!

Уверяваме Вас – мили малки, пораснали и още по-пораснали деца, че ще продължим да влагаме нашата енергия, знания и опит, за да подкрепим правото Ви на детство и вратите ни са винаги отворени за Вас!

Денят на на отворените врати в ЦОП „ Бъдеще за децата в Аспарухово“ премина в много смях и забавни игри

Денят на отворените врати в ЦОП „ Бъдеще за децата в Аспарухово“ към Фондация „ Владиславово“ премина в много смях, весели и образователни игри.

Посетителите, които уважиха инициативата бяха запознати с различните социални услуги, които предоставя центъра, имаха възможност да се запознаят с експертите, както и да посетят консултативните кабинети.

Събитието бе организирано в чест на 30- годишнината от създаването на Конвенцията на ООН за правата на децата.
Скъпи гости бяха децата от трите училища в Аспарухово – ОУ “Христо Ботев“, СУ „Любен Каравелов“ и НУ „Васил Левски“. За тях бе специално подготвен адаптиран специално за деца вариант на Конвенцията, който гостуващите деца изгледаха с голям интерес.

Преди 30 години светът даде важно обещание на децата – да направим всичко, за да защитим и утвърдим техните права – да живеят и да растат, да учат, да бъде чут гласът им и да достигнат пълния си потенциал.

Конвенцията е първият юридически обвързващ международен документ, който утвърждава човешките права на всички деца.В България тя е в сила от юни 1991 г. и е част от вътрешното право.

УНИЦЕФ насърчи хората в целия свят да подпишат онлайн петиция, която призовава световните лидери да се ангажират за правата на всяко дете сега и за бъдещите поколения, така че децата да ходят на училище, да са в безопасност и да достигнат пълния си потенциал.

Геновева Михайлова

Ден на отворените врати във Фондация „Владиславово”

Фондация „Владиславово” Ви кани на Ден на отворени врати по повод 30-годишнината на конвенцията на ООН за правата на децата.
Ръководството на неправителствената организация отправя покана към всички варненци, на 20 ноември от 9 до 16 часа на адреси: ул. „Сава“ 5, ДКЦ „Св.Екатерина“, Център за социална рехабилитация и интеграция

Район Аспарухово: ДКЦ2 „Св. Иван Рилски“, Център за обществена подкрепа „Бъдеще за децата на Аспарухово“

Район Владислав Варненчик : ул. „Гургулят” № 7, Център за общественна подкрепа „По-добро бъдеще“, да заповядат и да се запознаят с дейността на фондацията.

Преди 30 години светът даде важно обещание на децата –да направим всичко, за да защитим и утвърдим техните права –да живеят и да растат, да учат, да бъде чут гласът им и да достигнат пълния си потенциал.

Конвенцията е първият юридически обвързващ международен документ, който утвърждава човешките права на всички деца.

В България тя е в сила от юни 1991 г. и е част от вътрешното право.

УНИЦЕФ насърчи хората в целия свят да подпишат онлайн петиция, която призовава световните лидери да се ангажират за правата на всяко дете сега и за бъдещите поколения, така че децата да ходят на училище, да са в безопасност и да достигнат пълния си потенциал.

Покана за заседание на Съвета на учредителите

П О К А Н А

Управителния съвет на Фондация „Владиславово”, ЕИК 103196110, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, ул. „Гургулят“ № 7, на
основание чл.7, ал.6 от Учредителния акт на фондацията във връзка с чл. 26 от ЗЮЛНЦ
свиква заседание на Съвета на учредителите, което ще се проведе на 21.06.2019 г. от
10.00 часа в седалището и адресът на управление в гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, ул. „Гургулят“ № 7, при следния дневен ред:

1. Вземане на решение за приемане на Годишния доклад за дейността и финансовият
отчет на Фондация „Владиславово“ за 2018 г.
2. Разни.

Регистрацията на членовете на Съвета на учредителите за участие в заседанието
ще започне в 09.00 часа. При липса на кворум заседанието на Съвета на учредителите
ще се проведе по реда на чл.27 от ЗЮЛНЦ.

Председател на УС на Фондация “Владиславово”:_  /п/________
/Виолета Желева Харизанова/

Публикувано на 12.06.2019г.

Травмите от детството

Работейки с деца и родители, специалистите от Център за обществена подкрепа „По- добро бъдеще” много често се сблъскват с травми от детството, които с израстването не се заличават напълно, ако не се преработят. Този проблем се засяга при по-голяма част от потребителите, които ползват услугите на ЦОП. Работата с такива клиенти, изисква професионализъм и дългосрочност за постигане на устойчиви резултати.

Най-често следствие на проблема се стига до потребност от ползване на услуги като: Превенция на насилието;

Подкрепа на деца, жертви на насилие и техните семейства;

Превенция на отклоняващо се поведение;

Социално-педагогическо, психологическо консултиране на деца с поведенчески проблеми и техните семейства;

Оценка на родителски капацитет;

Превенция на Синдром на родителско отчуждение;

Превенция на изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции;

ЗАЛИЧAТ НАПЪЛНО, АКО НЕ СЕ ПРЕРАБОТЯТ. Eкипите от специалисти

Нерядко преживяна от родителите травма е причина за проблеми във взаимоотношенията в семейството, трудно изграждане на доверителна връзка, дори и пренос на емоциите върху детето, тъй като не са били преработени на по-ранен етап.

Ако човек е израснал в емоционална нестабилна среда, ако е бил травмиран или е ставал свидетел на насилие, със сигурност ще усеща травмите на миналото върху себе си като възрастен. Децата преживяват много по-дълбоко и емоционално случващото се в живота им. Те си имат свои лични логически пътища, по които тълкуват нещата и света около себе си. Това им помага да се чувстват сигурни и да се справят по-лесно с житейските предизвикателства. Ако обаче не успеят да си изградят правилно тази вътрешна логика, съществува огромен риск да изкривят представите си за правилно и грешно, добро и зло, да пораснат като агресивни или силно затворени хора.

Ще обърнем внимание на 4 най-общи типа травми от детството, което ни въздействат и като възрастни.

1. Фалшивото Аз
Терапевтите работещи с пациенти, преживели травмиращи събития в детството си, споделят, че много от тях носят раните си дори в зряла възраст. Един от начините, по които тези рани се разкриват, е чрез създаването на фалшиво Аз. Като деца искаме нашите родители да ни обичат и да се грижат за нас. Когато родителите ни не правят това, ние се стараем да станем детето, което смятаме, че те ще обичат. Като пренебрегваме и/или потискаме истинските си чувства, ние създаваме фалшиво самосъзнание, сякаш ставаме друг човек, за да извоюваме любовта на родителите си, която в една здравословна и нормална среда би трябвало по право да ни принадлежи. Такъв човек пораства като несигурен възрастен, който или постоянно търси внимание от другите, стараейки се да им се хареса, като се нагажда към чуждия вкус, или се затваря в себе си.

2. Съзнание на жертва
Ние сме това, което мислим. Затова е важно не само какво мислим за света, но и за себе си. Следователно, ако постоянно се подценяваме или сме свикнали да бъдем критикувани и подценявани, е възможно да развием комплекс за малоценност и на по-късен етап дори да сметнем, че животът ни е безсмислен. Веднъж осъзнали това, е важно да започнем да се борим с това възприятие. Дори когато смятаме, че сме притиснати до стената, трябва да помним, че винаги имаме избор. Ако като деца нямаме кой знае какъв контрол над живота си, то като възрастни сме способни да променим много неща. Човек е много по-силен, отколкото си мисли.

3. Пасивна агресия
Когато децата растат в среда, в която са свидетели предимно на нездравословни прояви на гняв, те порастват с убеждението, че гневът е неприемлив. Ако като дете сте станали свидетели на яростно изразен гняв, тогава като възрастен бихте могли да мислите, че гневът е жестока емоция и следователно трябва да бъде преглъщан. Потискането на емоциите обаче не е полезно. Гневът е естествена, здравословна емоция, която всички изпитваме – но вместо облекчението, което идва с признаването на гнева и разрешаването на проблема, който е причината за него, оставаме ядосани и се самоизяждаме отвътре. По този начин гневът не се елиминира, а просто се трансформира в пасивна агресия.

4. Затвореност
Ако сте били пренебрегвани като дете или сте били изоставени от близките си, може би сте погребали гнева и страха си с надеждата, че само така никой никога повече няма да ви изостави или пренебрегне. В действителност обаче по този начин изоставяте себе си, вследствие на което се превръщате във възрастен, който просто не може да се справя със собствените си емоции. Пасивният човек си казва: „Аз знам какво трябва да направя, но не го правя“. Когато потискаме чувствата си, ние потискаме и собствената си същност. Заради емоционалната травма, получена в детството, може би сме се научили да прикриваме част от себе си. Като дете това може би ни е помагало, но като възрастни, се нуждаем от нашите чувства, защото в противен случай градим противоречия. Само с помощта на чувствата си можем да се опознаем, да разберем себе си и околните, да намерим своето място в света и да живеем щастливо и в хармония.

Фондация „Владиславово“ получи хранителни продукти от БЧК в помощ на потребителите си

Хранителни продукти от БЧК получи в навечерието на Великден Центърът за обществена подкрепа „Бъдеще за децата на Аспарухово“.

Дарението ще бъде разпределено от служителите на центъра между семейства в неравностойно социално положение.

Пакетите съдържат олио, захар, брашно, ориз, леща, фасул и консерви. Инициативата е по европейската оперативна програма за храни или основно материално подпомагане от фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещи се лица.

„Моето семейство се променя”

Тревожна е тенденцията на нарастване на броя на децата, поставени в ситуация да избират един от родителите си. Към момента в ЦОП „По-добро бъдеще” се работи по осем случая по превенция на „Синдром на родителско отчуждение”. Наблюдението на специалистите от Центъра е, че проблемът с родителското отчуждение често остава скрит зад завесата на „доброто родителстване”.

Контактният център е практическо решение да се намери начин детето да има отношения и с двамата родители. Място, където децата на разделени родители могат да осъществяват  контакти с родителя, с който не живеят, а понякога и с други членове на семейството, в удобна и сигурна обстановка. Специалистите от ЦОП „По-добро бъдеще” към Фондация „Владиславово” вземат предвид мнението на детето за контактите и гарантират, че то ще бъде зачетено при предоставяне на услугите по време на режим на личен контакт в Контактния център на ЦОП.

Синдром на родителско отчуждаванеСиндромът на родителско отчуждаване (Parental alienation syndrome – PAS) е описан за първи път през 1987г. от американският психиатър д-р Ричард Гарднър, като вид патологична връзка между децата и техните родители, в която единият родител съзнателно или не саботира взаимоотношенията на детето / децата с другият родител. Въпреки, че състоянието е описано от специалисти по психично здраве, терминът получава гласност в съдилищата, ангажирани с дела по развод и спорове около родителските права върху децата.

Разводът е едно от най-стресиращите събития в житейски план. Много често се съпровожда със силни чувства на озлобление, предателство, гняв, загуба на доверие към партньора. Ситуацията се усложнява още повече, когато в спора биват включени и деца. Често се наблюдава тенденцията –  родителите да търсят емоционална подкрепа от детето или децата си при конфликтни отношения помежду си. В някои случаи желанието и нуждата от тази подкрепа става толкова силна, че се стига до т.нар. „мозъчно промиване” или до по-тежка форма, нар. синдром на родителско отчуждаване.

Много често инициатори на подобно програмиране на децата са майките, но в практиката не липсват и случаи, в които програмиращият родител е бащата. Синдромът на родителско отчуждаване обаче не може да се сведе единствено до кампанията на злепоставяне, която води единият родител срещу другият, синдромът включва и поведението, което децата формират срещу мразеният родител, или родителят цел.

Въпреки, че „Синдромът на родителско отчуждаване” не е официално призната диагноза, нито от ICD-10 и DSM-V, огромен брой научни публикации и изследвания доказват това състояние.

Ричард Гарднър описва три форми на PAS – лека, умерено-тежка и тежка. При леката форма отчуждението на децата от родителите е повърхностно и децата сътрудничат, въпреки че са критични и недоволни на моменти. При умерено-тежката форма отчуждението е много силно, децата проявяват крайно неуважение и кампанията на очерняне е непрекъсната. Тежката форма на отчуждение включва поведение на екстремна враждебност към отхвърления родител, дори и прояви на физическо насилие от страна на децата.

Класически признаци на PAS, които се наблюдават при децата са:

  1. Кампания за отблъскване и омаловажаванеима тогава, когато всички хубави спомени сякаш са заличени.
  2. Абсурдни рационализации– изтъкват се ирационални причини, с които децата обясняват враждебното си и негативно поведение към отхвърленията родител.
  3. Липса на нормална амбивалентност– единият родител се възприема като добър и безпогрешен, а другият като лош и опасен.
  4. Рефлексоподобно вземане на страна– децата безусловно и автоматично подкрепят отчуждаващият родител, защото психически се идентифицират с него.
  5. Разширяване на враждебността върху други хора се наблюдава, когато освен отхвърленият родител има и други, с които детето не бива да комуникира, в лицето на които отчуждаващият родител може да вижда посредници за подобряване на отношенията.
  6. Феноменът на “личното мнение”– всяко нараняващо поведение – физическа или вербална агресия, всяка позиция на програмиращият родител се кодира в поведението на детето, като негово собствено.
  7. Отсъствието на чувство за вина.Децата със синдром на родителско отчуждаване не показват чувство на вина или на състрадание, ако отхвърленият родител пострада или е поставен в беззащитна позиция.
  8. „Скрити сценарии” различаваме, когато в разказите си децата използват изрази или случки, които не могат да обяснят или да дадат детайли за тях, както и не могат да споделят собствени преживявания, а споделят само тези на програмиращият родител.

Не всички признаци могат да бъдат наблюдавани едновременно, тяхната проява и интензитет варира при всеки случай, колкото повече симптоми се отчитат, толкова по тежка е формата на синдрома на родителско отчуждение.

Когато единият родител програмира детето си срещу другият, резултатът може да е както необратимо отчуждаване, така и възникване на сериозен риск за здравето на детето. Причините за подобно поведение са много, но на първо място следва да се отчита сериозният родителски дефицит. Докато физическото и сексуалното насилие над детето могат  да бъдат обективизирани, емоционалното насилие на деца е много сложен феномен, включващ различни проблемни пластове.

„Поставени” в полето на конфликта между родителите – децата са в беззащитна позиция, те не могат да не вземат страна, защото от това зависи психологическото им оцеляване. Поведението на децата със синдром на родителско отчуждаване е подобно на това на заложниците при отвличане, т.нар. Стокхолмски синдром, при който жертвата се идентифицира с похитителя. Поради тази причина и синдрома на родителско отчуждаване може да бъде разглеждан като форма на емоционално насилие над детето. Подобни отношения разбиват естествената привързаност и децата не успяват да съхранят връзките с отчуждения родител, когото започват да възприемат като опасен, вреден.

Децата започват да „чувстват”, това което чувства отчуждаващият родител, те сякаш не принадлежат на себе си. Това състояние е изключително опасно, свързано е с високи нива на стрес, което води до нарушаване на телесната и емоционалната саморегулация, нарушения в съня, в храненето. Възможно е при деца подложени на силен и хроничен емоционален стрес да бъде отчетено изоставане във физическото и психическото развитие, наблюдава се социална изолация, депресивност, самонаранявания и дори суицид.

Емоционалното насилие не оставя белези и следи, но причинява значителни промени в поведението и отношението на децата към света. Ефектът върху децата се определя и от фактори като възраст, пол, подкрепяща среда, стилове на възпитание. Всяка криза в семейните отношения носи потенциален риск за психичното здраве на децата. Нелекуваните своевременно последици от психичните травми в детска възраст могат да бъдат наблюдавани в зряла възраст, както и никога да не отзвучат. Как да се предпазим от емоционалната агресия над нас, над другите, над децата ни ? Агресията е част от нас и тя не може да изчезне, важен е начинът, по който я култивираме.

Използвана литература: Славчев, А., Насилие, физическо малтретиране и сексуална злоупотреба с детето. София, 2002.

„Коледна приказка“ за децата на Фондация „Владиславово“

Държавен куклен театър – Варна зарадва децата от ЦСРИ на деца в неравностойно положение и децата на потребители на социалната услуга Ресурсен център за хора в неравностойно положение „Надежда за всеки“ към Фондация „Владиславово“ със спектакъла „Коледна приказка“.

Смяхът, емоциите и многото аплодисменти завладяха залата, но коуминацията настъпи когато на сцената грейна коледната елха и влезе Дядо Коледа с три огромни чувала подаръци. Проверката направена от джуджетата, верните помощници на добрият старец, показа, че всички деца са били послушни и добри ученици и напълно са заслужили подаръците и лакомствата специално подготвени за тях.

Коледа е един от най-големите и обичани празници – почитан от малки и големи. Това е празник на надеждата, на вярата в доброто, на състраданието и съпричасността, празник на хилядите усмивки и грейнали детски очи. Коледната нощ е вълшебна и ако истински вярваме ще се случват чудеса!
Весели празници!

Дядо Коледа подрани в ЦОП “Аспарухово“

Дядо Коледа не се стърпя и подрани. В най-снежния ден той стовари не един, не два, а цели три чувала с подаръци в Центъра за обществена подкрепа „Бъдеще за децата на Аспарухово“. Звънчетата оповестиха пристигането му заедно с лъчезарната Снежанка и те бяха посрещнати с възторг от децата, родителите.

Децата стоплиха сърцето на добрия старец с весели стихчета, празнични песнички и танци. Представиха се като истински артисти и заслужиха аплодисментите на публиката. Всички деца получиха подаръци и торбички с лакомства осигурени от Фондация „Владиславово”.

Това беше най-сладкият празник за децата в Аспарухово, защото дарителите Захарни изделия „Суит плюс“ и сладкарници „Крамер“ почерпиха малките таланти с лакомства. А шоколадовите пасти не просто се топяха в устата, а бяха празнично украсени със снежинки, елхички и шейнички.

Гости на тържеството в ЦОП Аспарухово бяха представители на Дирекция Социално подпомагане /Отдел Закрила на детето гр. Варна, Дирекция „Социални дейности”община Варна, на ОУ „Христо Ботев“, домакините от ДКЦ“Св. Иван Рилски“ и много приятели.

Повече снимки във Фесбук страницата ТУК