Месечен архив: февруари 2019

„Моето семейство се променя”

Тревожна е тенденцията на нарастване на броя на децата, поставени в ситуация да избират един от родителите си. Към момента в ЦОП „По-добро бъдеще” се работи по осем случая по превенция на „Синдром на родителско отчуждение”. Наблюдението на специалистите от Центъра е, че проблемът с родителското отчуждение често остава скрит зад завесата на „доброто родителстване”.

Контактният център е практическо решение да се намери начин детето да има отношения и с двамата родители. Място, където децата на разделени родители могат да осъществяват  контакти с родителя, с който не живеят, а понякога и с други членове на семейството, в удобна и сигурна обстановка. Специалистите от ЦОП „По-добро бъдеще” към Фондация „Владиславово” вземат предвид мнението на детето за контактите и гарантират, че то ще бъде зачетено при предоставяне на услугите по време на режим на личен контакт в Контактния център на ЦОП.

Синдром на родителско отчуждаванеСиндромът на родителско отчуждаване (Parental alienation syndrome – PAS) е описан за първи път през 1987г. от американският психиатър д-р Ричард Гарднър, като вид патологична връзка между децата и техните родители, в която единият родител съзнателно или не саботира взаимоотношенията на детето / децата с другият родител. Въпреки, че състоянието е описано от специалисти по психично здраве, терминът получава гласност в съдилищата, ангажирани с дела по развод и спорове около родителските права върху децата.

Разводът е едно от най-стресиращите събития в житейски план. Много често се съпровожда със силни чувства на озлобление, предателство, гняв, загуба на доверие към партньора. Ситуацията се усложнява още повече, когато в спора биват включени и деца. Често се наблюдава тенденцията –  родителите да търсят емоционална подкрепа от детето или децата си при конфликтни отношения помежду си. В някои случаи желанието и нуждата от тази подкрепа става толкова силна, че се стига до т.нар. „мозъчно промиване” или до по-тежка форма, нар. синдром на родителско отчуждаване.

Много често инициатори на подобно програмиране на децата са майките, но в практиката не липсват и случаи, в които програмиращият родител е бащата. Синдромът на родителско отчуждаване обаче не може да се сведе единствено до кампанията на злепоставяне, която води единият родител срещу другият, синдромът включва и поведението, което децата формират срещу мразеният родител, или родителят цел.

Въпреки, че „Синдромът на родителско отчуждаване” не е официално призната диагноза, нито от ICD-10 и DSM-V, огромен брой научни публикации и изследвания доказват това състояние.

Ричард Гарднър описва три форми на PAS – лека, умерено-тежка и тежка. При леката форма отчуждението на децата от родителите е повърхностно и децата сътрудничат, въпреки че са критични и недоволни на моменти. При умерено-тежката форма отчуждението е много силно, децата проявяват крайно неуважение и кампанията на очерняне е непрекъсната. Тежката форма на отчуждение включва поведение на екстремна враждебност към отхвърления родител, дори и прояви на физическо насилие от страна на децата.

Класически признаци на PAS, които се наблюдават при децата са:

  1. Кампания за отблъскване и омаловажаванеима тогава, когато всички хубави спомени сякаш са заличени.
  2. Абсурдни рационализации– изтъкват се ирационални причини, с които децата обясняват враждебното си и негативно поведение към отхвърленията родител.
  3. Липса на нормална амбивалентност– единият родител се възприема като добър и безпогрешен, а другият като лош и опасен.
  4. Рефлексоподобно вземане на страна– децата безусловно и автоматично подкрепят отчуждаващият родител, защото психически се идентифицират с него.
  5. Разширяване на враждебността върху други хора се наблюдава, когато освен отхвърленият родител има и други, с които детето не бива да комуникира, в лицето на които отчуждаващият родител може да вижда посредници за подобряване на отношенията.
  6. Феноменът на “личното мнение”– всяко нараняващо поведение – физическа или вербална агресия, всяка позиция на програмиращият родител се кодира в поведението на детето, като негово собствено.
  7. Отсъствието на чувство за вина.Децата със синдром на родителско отчуждаване не показват чувство на вина или на състрадание, ако отхвърленият родител пострада или е поставен в беззащитна позиция.
  8. „Скрити сценарии” различаваме, когато в разказите си децата използват изрази или случки, които не могат да обяснят или да дадат детайли за тях, както и не могат да споделят собствени преживявания, а споделят само тези на програмиращият родител.

Не всички признаци могат да бъдат наблюдавани едновременно, тяхната проява и интензитет варира при всеки случай, колкото повече симптоми се отчитат, толкова по тежка е формата на синдрома на родителско отчуждение.

Когато единият родител програмира детето си срещу другият, резултатът може да е както необратимо отчуждаване, така и възникване на сериозен риск за здравето на детето. Причините за подобно поведение са много, но на първо място следва да се отчита сериозният родителски дефицит. Докато физическото и сексуалното насилие над детето могат  да бъдат обективизирани, емоционалното насилие на деца е много сложен феномен, включващ различни проблемни пластове.

„Поставени” в полето на конфликта между родителите – децата са в беззащитна позиция, те не могат да не вземат страна, защото от това зависи психологическото им оцеляване. Поведението на децата със синдром на родителско отчуждаване е подобно на това на заложниците при отвличане, т.нар. Стокхолмски синдром, при който жертвата се идентифицира с похитителя. Поради тази причина и синдрома на родителско отчуждаване може да бъде разглеждан като форма на емоционално насилие над детето. Подобни отношения разбиват естествената привързаност и децата не успяват да съхранят връзките с отчуждения родител, когото започват да възприемат като опасен, вреден.

Децата започват да „чувстват”, това което чувства отчуждаващият родител, те сякаш не принадлежат на себе си. Това състояние е изключително опасно, свързано е с високи нива на стрес, което води до нарушаване на телесната и емоционалната саморегулация, нарушения в съня, в храненето. Възможно е при деца подложени на силен и хроничен емоционален стрес да бъде отчетено изоставане във физическото и психическото развитие, наблюдава се социална изолация, депресивност, самонаранявания и дори суицид.

Емоционалното насилие не оставя белези и следи, но причинява значителни промени в поведението и отношението на децата към света. Ефектът върху децата се определя и от фактори като възраст, пол, подкрепяща среда, стилове на възпитание. Всяка криза в семейните отношения носи потенциален риск за психичното здраве на децата. Нелекуваните своевременно последици от психичните травми в детска възраст могат да бъдат наблюдавани в зряла възраст, както и никога да не отзвучат. Как да се предпазим от емоционалната агресия над нас, над другите, над децата ни ? Агресията е част от нас и тя не може да изчезне, важен е начинът, по който я култивираме.

Използвана литература: Славчев, А., Насилие, физическо малтретиране и сексуална злоупотреба с детето. София, 2002.

Сайтът използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките.


Политика относно "бисквитките" ("cookies")

Cookies и как ги използваме
Тези правила описват как използваme Cookies и подобни на тях файлове и технологии в своите уебсайтове, напр. Local Shared Objects, известни и като "Flash cookies", web beacons и т.н. Ние ги наричаме с общото наименование "Cookies". Ако посетите нашите уебсайтове и настройките на браузъра ви приемат "Cookies", ние считаме, че приемате да използваме "Cookies“.
Какво представляват "Cookies" и как работят те?
"Cookies" са малки файлове, които се изпращат до компютъра ви от уебсайтовете, които посещавате, и се съхраняват на него. "Cookies" се съхраняват във файловата директория на браузъра ви. Следващия път, когато посетите същия сайт, браузърът прочита "Cookie" и предава информацията на уебсайта или елемента, който първоначално е задал "Cookie". За да научите повече за тези технологии и как работят те, моля, посетете например сайта allaboutcookies.org.
Защо използваme Cookies?
Използваме Cookies в домейнa, за да ви осигурим по-лесна работа. В следващия раздел ще можете да прегледате своите опции за управление на Cookies.
Основни функции
Тези Cookies са от съществено значение за функционирането на нашия уебсайт и ключови за улесняването на работата ви с тях. Можете да навигирате без прекъсвания, тъй като ще бъдат запомнени например избраните от вас език и държава, а удостоверяването за някои части от домейна ще бъде запазено. Тези Cookies също така запазват продукти от потенциален интерес, когато бъдете пренасочени към сайт на оператор за евентуална покупка.
Подобряване на сайта
Тези Cookies ни позволяват да подобряваме своите уебсайтове, като събират информация за това, как се използват те. Ние анализираме данни, за да установим например броя на уникалните потребители, четящи дадена статия (за да знаем кои материали са популярни), или дали даден видеофайл е бил изгледан докрай или само до средата. Също така се интересуваме къде се получава достъп до нашето съдържание, за да знаем как да организираме сайтовете си за оптимално удобство на потребителя. Броим кликванията върху "Like" и "Tweet" и следим какво съдържание от сайтовете ни е било споделяно или използвано като препратка.
Персонализация
Тези Cookies ни помагат да направим съдържанието възможно най- персонализирано, като например ви показваме целеви банери или подходящи препоръки. Проучваме какъв тип препращане е било използвано, за да бъдат достигнати нашите сайтове, например имейл кампания или връзка от препращащ сайт, така че да изчислим ефективността на своите промоции и рекламни кампании.
Как мога да управлявам Cookies?
Можете да прегледате наличните опции за управление на Cookies в своя браузър. Браузърът може да бъде използван за управление на Cookies, свързани с основни функции, подобряване на сайта, персонализация и рекламиране. Различните браузъри използват различни начини за деактивиране на Cookies, но обикновено те се намират в менюто Tools или Options. Можете да прегледате и менюто за помощ на браузъра си. Освен че управляват Cookies, браузърите обикновено ви позволяват да контролирате файлове, подобни на Cookies, например Local Shared Objects, като активирате режима за поверителност на браузъра си. Сайтът използва рекламни Cookies, управлявани от трети страни, за да промотира дейността си и в други уебсайтове. Възможно е да изберете да не получавате определени управлявани от трети страни рекламни Cookies чрез сайтове за управление на Cookies на трети страни, като AppNexus, Audience Science, DoubleClick, AdTech, AdOcean, Atlas, Criteo, EasyAds, eTarget, Facebook, Httpool, Improve Digital, Xaxis, Next Performance, SiteCatalyst, Fusepump, DFA, Google Analytics, Network Advertising Initiative, 24/7 Real Media и Adobe Flash. Възможно е деактивирането на Cookies да ви попречи да използвате определени зони от уебсайта. Ако изтриете своите Cookies от браузъра, възможно е да се наложи да преинсталирате Cookies за отказване.
Колко време пазим информацията?
Това зависи от типа на Cookies. Валидността на сесийните Cookies изтича, когато затворите браузъра. Постоянните Cookies, включително Local Shared Objects (“Flash cookies"), обикновено са с валидност от два месеца до няколко години.
Какво друго трябва да знаете?
Освен че събира данни в уеб домейните, сайтът събира и други видове информация, както е описано в Политиката за поверителност на fvladislavovo.org. Възможно е периодично да променяметези правила. При значителни и неблагоприятни промени, в началото на тези правила и на началната страница на този сайт ще публикуваме съобщение относно тази промяна. Препоръчваме ви периодично да преглеждате отново тези правила, за да се уведомявате за такива промени.

Затвори